Две години след бежанската вълна, заляла Европа, страните от ЕС продължават да търсят механизъм за разпределението на нови бежанци, мигранти и кандидати за убежище в Европа. Приетата от ЕС преди две години система за квотно разпределение се провали, тъй като много от страните-членки или не приемат никакви, или само малка част от пренасочваните към тях мигранти, пише "Дойче веле".
Италия, Гърция, Германия и някои други страни настояват за повече солидарност и равномерно разпределение на преселниците. Полша, Унгария, Словакия, Чехия, Австрия и други обаче са твърдо против принудителното разселване на бежанците.
До юни 2018 година ЕС трябва да е решил мигрантската криза, а държавните и правителствените ръководители трябва да намерят изход от този спор, прокарал нова разделителна линия между западната и източната част на континента.
"Горна граница" за всички?
Всички водени дискусии за това, коя страна колко бежанци или кандидати за убежище да приеме, дотук завършиха безрезултатно. Сегашният ротационен председател Естония излезе с нова инициатива: заедно с ЕК тя предлага модел, който е нещо средно между доброволен прием и обвързващи финансови задължения.
В зависимост от икономическата мощ и населението, ЕС ще определи колко бежанци, кандидати за убежище или мигранти трябва да приема годишно всяка държава. Тоест за всяка страна ще бъде въведена един вид "горна граница" за прием на бежанци. От вътрешнополитически съображения германската канцлерка Ангела Меркел досега се съпротивляваше на идеята за "горна граница".
Две фази в случай на криза
Когато някоя страна-членка запълни 90% от капацитета си за прием на преселници, в рамките на 14 дни ЕК трябва да призове останалите държави в общността да започнат да я подпомагат с персонал, помощи или пари. На практика точно такава помощ получи Гърция през 2015 и 2016 покрай т.нар. "Hot spots", т.е. центровете за първоначална регистрация. Но ЕК би могла да поиска от другите държави също и да се включат в изграждането на бежански лагери или да предоставят транспортни средства. Всичко това обаче е на доброволен принцип, т.е. никоя страна не може да бъде принудена да предоставя такава помощ.
Втората фаза настъпва, когато някоя страна-членка запълни 150 процента от своите капацитети за прием на бежанци. Тогава останалите в общността трябва да ѝ предоставят допълнителни помощи и, по възможност, да ѝ предложат да вземат част от нейните бежанци. Тези мерки трябва да бъдат приети от Съвета на министрите. Те ще бъдат по-скоро формални, тъй като отново няма да има никаква принуда към страните да приемат бежанци от други страни със запълнени капацитети.
По думите на говорител на естонското председателство, преразпределението ще става на доброволна основа и след постигнато такова съгласие между страната, от която трябва да бъдат взети бежанци, и тази, която е готова да ги приеме. "На всяка цена искаме да избегнем задължителните квоти. В търсене сме на майката на всички компромиси", заяви официален естонски представител.
Критики от ЕП
"Това предложение е още много далеч от решението, от което се нуждаем", разкритикува идеята шведската либерална евродепутатка Сесилия Викстрьом.
В Европейския парламент тя отговаря за реформирането на системата за даване на убежище и на Дъблинските споразумения. Според правилата от Дъблин, отговорна за даден бежанец е страната, в която той за първи път е влязъл на територията на общността. Гърция и Италия, през които сега основно пристигат бежанците в ЕС, искат промяна на тези правила.
"С предложението на естонското председателство можем да повторим грешките от миналото", твърди Викстрьом.
В средата на ноември ЕП отново се обяви за въвеждане на задължителни квоти за разпределение на бежанците.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
500-те най-богати хора в света добавиха рекордните 336 млрд. долара за един ден
Дългът от 3,8 млрд. евро мина и на второ четене в бюджетна комисия
Германия отхвърли офертата на UniCredit за придобиване на Commerzbank
BEGE 2026 насочва утвърдени инвеститори в гейминг индустрията към иновативни проекти
Кирил Сургов: Мобилните плащания бяха "удобна алтернатива", но вече са "очакван стандарт"
„Алкомет“ откри разширение на производството за 70 млн. евро
Григор Димитров получи "уайлд кард" за Уимбълдън
Фестивалът "Опера на площада" ще се състои и тази година
Рядко издание на "Брулени хълмове" отива на търг за пръв път от повече от век
ЕК: Водите за къпане в България са с отлично качество
Содом и Гомор в Бразилия: И Феномена плюе Карло Анчелоти!
Ботев Пловдив скъса с трима
Там е! Гришо получи уайлд кард за Уимбълдън
Колко струва престоят на Мондиал 2026?
Ирански национал остана без виза и май пропуска Мондиал 2026
Капело критикува Милан за назначението на Аморим
4 зодии привличат пари, докато Венера е в Лъв до 9 юли
„До две години ще седнеш в инвалидна количка“: Как Биляна Савова превърна диагнозата в нов живот
МОЛЕЦ стартират лятното си турне на 20 юни в София
Бърз десерт с кисело мляко за отслабване
ИГРА: Участвайте и можете да спечелите билети за PAW PatrolTM Live! “The Great Pirate Adventure”
Какво символизира появата на скакалец в дома според фъншуй?
400 хиляди евро са необходими за обновяване на Морската градина на Варна
Съветниците дадоха съгласие за търг за модулна бензиностанция на „Карантината“ в Аспарухово
Бюджетната комисия разреши изтеглянето на нов държавен дълг
Плажът „Бялата лагуна“ в община Каварна с отличие „Син флаг“
Няма яснота кога ще завърши ремонтът на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Варна
Портних: Край нямат манипулациите и лъжите на Благомир Коцев!
Astrobotic представи масивния лунен модул Griffin, който ще се отправи към Луната
Dragon на SpaceX се завърна натоварена с научни експерименти от МКС
Мистериозното изчезване на почвата в Китай: Къде отива земята?
Учени с пробив в генното модифициране: Светът върви към дизайнерски бебета
SOLAR-1 започна своята мисия за наблюдение на космическото време
Учени откриха най-древната вода на Земята: Каква е на вкус?